Аз съм престъпник.Учих единадесет години след гимназията,за да стана добър

престъпник.Когато осъзнах,че това не е достатъчно за да стана добър

престъпник,започнах да харча луди пари за да посещавам

курсове,конференции,конгреси,семинари и тем подобни,за да си повиша

квалификацията и да стана по-добър престъпник.Впоследствие разбрах,че и това

не е достатъчно,затова започнах да купувам и да чета скъпи книги,в които

подробно е описано как да стана още по-добър престъпник.
  Сутрин се събуждам,угнетен,измъчен и недоспал с мисълта,че съм престъпник.От

главата ми не излизат думите на баща ми,който винаги ми казваше-"Сине,само не

ставай престъпник".Не знам защо,но не го послушах.Мисълта,че съм престъпник не

спира да ме мъчи докато си пия сутрешното кафе.После в колата,на път към

болницата,където работят много престъпници като мен,забелязвам как

подозрително и лошо ме гледат хората.От тези погледи тръпки ме побиват.За да

не може никой да ме разпознае ,махнах от стъклото на колата и лепенката,на

която,на фона на една змия имаше надпис "ПРЕСТЪПНИК".Това не помогна изобщо-не

знам как,но всички пак разбират,че съм престъпник.Веднага усещам,че са ме

разпознали по злите погледи на чакащите в студа на автобусните спирки хора и

по псувните на таксиджиите.
Когато стигна до болницата,където извършвам престъпленията,паркирам колата на

платения паркинг,защото,ако я паркирам на улицата извършвам престъпление.Това

не ме притеснява много,защото аз без това съм си престъпник,но веднага идват

едни яки момчета и я вдигат.После ми искат много мангиз,за да я върнат

обратно.Може би се чудите защо не паркирам на паркинга на болницата?Защото там

имат право да паркират само главният престъпник и членовете на борда на

престъпниците,пардон-директорите.
Работният ми ден започва с петминутка,на която дежурният престъпник обяснява

накратко колко бъдещи жертви на престъпления е приел вечерта и колко и какви 

престъпления е извършил.После обсъждаме предстоящите престъпления,които ще

извършим през деня.
След петминутката провеждаме главна визитация,на която проследяваме как се

чувстват жертвите на нашите престъпления и ако още са живи удвояваме дозите на

отровите,които им даваме.
В коридора,обикновено ме чакат близките на жертвите с найлонови торбички в

ръце,които в знак на благодарност ми поднасят шоколадови бонбони,кафе,цигари и

бутилки с фалшиво уиски.
Вземам ги,защото обичам да извършвам престъпления и защото иначе хората се

обиждат.Но не ги употребявам.Обикновено ги раздавам на санитарките.
След това приемам близките на жертвите в кабинета си и започваме с

пазарлъците.Обикновено те нямат никакво желание да ми кихнат дори и лев,защото

били здравно осигурени.Аз пък им казвам,че колкото и да ми дадат все ще е

малко.Накрая винаги намираме компромисен вариант и аз започвам със същинското

престъпление в операционната зала.
След като извърша престъплението се занимавам с ченгетата,които ми

обясняват,че парите са били белязани,но не откриват никакви хмикали по ръцете

ми,защото аз съм ги измил чинно преди да вляза в операционната.
После ме посещават адвокатите на бившите ми жертви,които ме заплашват със

съд,като тактично ми намекват,че винаги можем да стигнем до извънсъдебно

решение на проблема,ако кихна някой лев.Плащам и с това приключваме въпроса.

Ето така изглежда ежедневието на българския лекар,според българските

медии.След заплахите на лекарите със стачка,правителството пусна в ход

платените драскачи да оплюват лекарското съсловие.Не се посвениха да използват

целия репресивен апарат на държавата,без да пестят СРС-та и тем подобни

милиционерски похвати.Без отговор останаха въпросите-откъде накъде полицията

подслушва българските лекари и как така всеки един тъп полицай може да

определи,дали един лекар е престъпник и да му постави белезници?Върхът на

кампанията беше,когато многоуважавана телевизия излъчи в две поредни вечери 

предаването"Смърт в бяло".Не мога да опиша отвращението,което изпитах като

лекар.С едно предаване под един знаменател бяха поставени хилядите честни

български лекари,които денонощно и всеотдайно работят и се борят за живота на

българския народ.
Не се намери никой,който да обясни,че животът е относително състояние,което

завършва винаги със смърт.И тази смърт може да настъпи във всеки един етап от

развитието на индивида-от майчината утроба до дълбока старост и поради

различни причини-явни и неявни.И ако ние лекарите работим и спасяваме човешки

живот,това не значи,че сме богове и че можем да се месим в божиите

дела.Понякога успяваме и тогава тихомълком се радваме,но много по-

често,въпреки методите на съвременната медицина пациента умира,каквито и

усилия да положим.За да умре един човек,не е необходимо той да е на

операционната маса с някаква голяма операция.Човек може да умре и от зъбобол и

от инжекция,след разкрасителна операция,след кашлица и както си седи дори.
И ако след всичко казано дотук,продължавам да стоя тук и да работя и не съм

напуснал все още България,както направиха и продължават да правят много млади

колеги,то е за това,че дълбоко в себе си знам,че българският лекар е един

честен човек и българският народ в мнозинството си уважава своите лечители.

И понякога /доста често/ този цирк умело се дирижира от способни 'кукловоди'. Цялата тази шумотевица като начална идея имаше за цел да постави 'на място' един човек извършил престъпление със своето нехайство. Точно така , аз съм един от тези, които продължават да го твърдят. Защото не може да бъде друго , освен престъпление причиняването на смърта на едно малко дете. А затова че е лекар, просто съвпадение. Всеки нормален трезвомислещ човек знае, че не всички лекари са такива като гореспоменатия. Напротив голяма част от лекарите са достойни за уважение и си заслужават заплатите. Даже и много по-добро заплащане. Така , че спокойно. Ако всеки си върши работата съвестно не би трябвало да се притеснява от това , че упрекват негов колега. И то с основание.

Аз не съм лекар, но съм погнусена от това масово оплюване на лекарите. Снощното беше върха- какви убийци са лекарите и как здрави-прави хора за една нощ биват убивани. Няма да пиша повече, защото написах няколко поста по темата и ме обвиниха едва ли не в канибалство. Би трябвало всички лекари да се обедините и да осъдите Бенатова за репликата "да видим дали лекарите ПАК ще се прикрият един друг".
Горният коментар е характерен за повечето коментари. май е време да се махаме всички от България...

В първите дни на свободата чух от устата на лекар, какъв морално-увреден народ сме българите. После тръгна обратнното - вече никои не умира без лекарска грешка. Имах съсед пияница от младини, и пушач разбира се, който на 50 беше развалина и години се лекува по балници. Жена му се възмущаваше, че някой министър бил пратен на лечение в чужбина, а мъжът й - не. После взе да разправя, че пияницата умрял от лекарска грешка... Наистина, върхът на антилекарските настроения беше достигнат с усилията на Цв.Цв.